Рїрѕрґрµр»Рєр° страна светофория: Отечественная история

Андрей Климковский & Игорь Колесников | «Глубокий Космос 2009» — Экспериментальная сессия

          Прошедшим днем (и вечером и даже немного ночью) открыли сезон электронных экспериментов — 2009.

          Не собирались мы с Игорем Колесниковым для подобных дел с конца ноября прошлого года. Это и плохо, потому, что расслабляться в музыкальных делах недопустимо — хватка теряется. А с другой стороны, для освежения идей иногда полезно взять небольшой тайм-аут.

          Не знаю , что в данном случае перевесило, но первая сессия 2009 года Климковского и Колесникова оказалась мягко говоря странной. Сравните с предыдущей — за два часа экспериментальных трэков перевалило. Сегодня же все было скромненько — умышленно записали только два трэка — мало, да?

          Я вот тоже так подумал — куда такое годиться! И когда мы с Игорем расстались на станции «Пражская» в 12 часов ночи, я вернулся в студию и записал еще один трэк, как бы протестуя против такого незначительного творческого улова. Формально говоря, я, конечно, записал его в одиночестве. Но если взглянуть на ситуацию глубже и шире, то я еще был полон идей возникавших и исчезавших во время совместной сессии и последний трэк был в стилистике и настроении этого дня, и можно даже сказать, что Игорь Колесников присутствовал незримо в процессе последней серии клавишенажиманий.

          После этого настал этап разгребаний записанных материалов — немного, а привести в порядок надо. И тут обнаружился случайно записанный еще один трэк — этот уже полноценно-совместный. Его я тоже приобщил к результатам труда. Итого — четыре трэка — куда ни шло.

          На самом деле наша сегодняшняя невысокая производительность вполне объяснима. Чаще всего мы работаем в режиме (и я бы сказал — в жанре) real-time-music, то есть все что Вы слушаете в наших экспериментальных записях исполнялось живьем без наложений, монтажа, дублирований, перезаписей, дополнительных секвенций — все в реальном времени.

          Но иногда возникает желание сделать сделать трэк с продуманной ритм-секцией, аранжировкой и формой — то есть более привычную уху музыку. А такие трэки по 10 штук на дню не записываются. И вот сегодня «размявшись» самым первым — страшно длинным и медитативно-глубококосмическим этюдом, мы приступили к записи осмысленной музыки с мелодией и ритмом, так сказать. На ней мы и зависли на много часов.

          В итоге в этой странной сессии оказалось 3 умопомрачительных путешествия в черную дыру (или еще куда-подальше) и один вполне себе попсовенький опус.

          На самом деле, это, разумеется, не все. Игорь устроил во время записи весьма красивое светопредставление и видео-съемку (как он все это смог успеть — одному богу известно). Поэтому в ближайшее время эту запись ждет добивка — фотогалерея и много интересного видео.

Андрей Климковский, 26 01 2009

оборудование :

• Korg M1
• Korg R3
• Korg TRITON Extreme 88
• Korg N364

Видео :

• Глубокий Космос 2009   I

• Глубокий Космос 2009   II

Разсто-яние (км)

GPS координати

Скица на мястото

Описание

N42 34. 948
E23 17.534

Застанете с гръб към х.Алеко и тръгнете наляво към лифтовата станция и пътя за София. Точно срещу лифтовата станция нагоре тръгва стръмна пътека, която след 30м се пресича с друга. Продължете надясно — пътеката върви над недовършения хотел.

Достигайки края на недовършената сграда, пътеката се разделя на две. Карайте по дясната част — тя е по-проходима с велосипед.

Излизате при лифтова станция «Голи връх». Покрай нея минава черният път за Черни връх. Ще го познаете по каменистата повърхност и широчината. Тръгнете по него наляво и нагоре. Следвайте го, без да се отклонявате надясно или наляво по други пътища и пътеки.

След като сте подминали вр.Малък Резен и лифтовата станция на «Романски», няколкостотин метра по-нагоре вече сте близо до Черни връх. Пътят води до военно поделение (или нещо подобно), където достъпът е забранен. Вие трябва да се отклоните надясно по пътека в посока Черни връх и да се изкачите до него.

Достигате върха. След като си починете, поемете в обратна посока, но съвсем за кратко. Трябва да намерите пътеката към Железница, която тръгва по платото в посока Ю-ЮИ и е маркирана с колове. След равнинния участък следва технично, но кратко спускане.

Точно в края на техничния участък пътеката се разделя. Има и табели. Вашият път е надясно през Черното плато. Пътеката е маркирана с червен цвят по камъните.

Достигате края на Черното плато и вр.Ярловски Купен. Пътеката се разделя на две, наляво е към ханче «Брезите» и Железница, вие карайте надясно (запад). Има червена маркировка.

Внимание! При втория по-стръмен участък на едно място пътеката извива рязко наляво и продължава на Ю-ЮЗ, подсичайки склона и газейки клековете. Има и пътека, продължаваща право надолу, но тя не ви трябва! На това място има най-голяма опасност да се объркате, ако не внимавате.

След дълго и разнообразно спускане по голия склон излизате на затревен черен път — карайте по него наляво към близкия кръстопът.

Достигате кръстовище на черни пътища. Надясно е към Чуюпетльово. Направо има път, изкачващ се по хълма, а наляво друг, който го подсича и заобикаля — тръгнете по него. В по-голямата си част е равен или леко надолен. В един момент се влива в пътя, вървящ по билото на хълма и продължават заедно надолу.

Достигате разклон, карайте наляво. (Червената маркировка остава вдясно). Пътят се спуска бързо към с.Ярлово. На някои места има отклонения, пропускайте ги. В близост до селото ще навлезете в долината на р.Палакария. Преди това е възможно да срещнете и остатъци от маркировка за «Обиколката на Витоша».

Пъвите къщи вече се виждат. Пътят се разделя, едната му част продължава отляво на реката. Вие следвайте маркировката (тук е зелена) отдясно, т.е. направо. Навлизайки между къщите ще излезете на асфалтирана улица.

След пресичане на реката продължете по улицата надясно и надолу, скоро ще излезете на селския площад, където има кръчма и чешма.

Минете през площада и продължете наляво по средната улица (от три възможни). Огледайте се внимателно за (светло)синя маркировка, която трябва да следвате до Ярема.

Разклон, продължете направо по по-тясната улица с маркировката.

Асфалтът извива леко вляво, вие трябва да се отклоните по черен път, навлизащ в полето. Има и маркировка, продължавайте да я следвате, има няколко разклонения, които не са описани тук, защото са маркирани.

Внимание! На този разклон трябва да тръгнете надясно и надолу, макар че пътят може да изглежда по-занемарен.

След кратко спускане пътят тръгва нагоре към Ярема, като в началото минава под голям електропровод.

Всё права защищены © 2021 Детский сад комбинированного вида № 20